57% от българите очакват 2019 г. да бъде по-добра
2019-та ще бъде за Европа водоразделна година – с Brexit и европейските избори, с националните турболенции, упованията за закъснение на икономическия растеж и ескалиращи геополитически съперничества.
В българската политическа среда има и спомагателни фактори за напрежение – с пулсиращите по обсег и периодичност обществени митинги, неяснотите към ръководещата коалиция, с идните два типа избори и витаещата във въздуха опция за трети, отбелязва в обичайното си изследване за края на годината организация " Алфа Рисърч ".
Всички тези процеси занапред предстоят, само че методът, по който ще протекат, значително ще зависи от към този момент съзряващи и оформящи се в недрата на обществото настроения. Сблъсъкът сред упования и действителност, както и по-дълбоките трансформации в българското общество, ще определят динамичността на обществените настройки в близко бъдеще, а оттова – и политическата картина в страната.
Проучването откроява три забавни трендове, чието развиване може да повлияе значително на този политически процес.
Индивидуален оптимизъм и обществена тревога
В края на 2018 година персоналната равносметка за отминаващата година, както и упованията за идната, се резервират на рекордно високи равнища. Спрямо декември 2017 година с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100.
За последните 20 години само в далечната 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност. Отрицателните оценки нарастват с 2% по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал.
Най-голям дял от хората (46%) още веднъж заемат неутрална позиция – „ годината беше същата като предходната “, само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35 към 19 процента). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Очакванията за идващата година са по предписание постоянно по-оптимистични, в сравнение с оценките за към този момент отминалата. Независимо от това, през по-голямата част от този 20-годишен период оптимизмът е прекомерно нежен. Това, което прави усещане, е продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния поглед към близкото бъдеще.
57% от пълнолетните българи чакат 2019-та да бъде по-добра от 2018-та против едвам 12%, които плануват по-лоша година. От друга страна, впечатлява необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5 към 1) даже и да се окаже краткотраен, необикновен за България феномен.
Този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревожност за икономическото развиване на страната. В съответствие 37 към 14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната не се усъвършенства, а се утежнява. Разбира се, би трябвало да се означи, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система . Оптимизмът доминира над скептицизма, (40 към 22 процента), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
Силата на фамилията и безсилието на политиците
В обстановка на растящо съмнение към институциите, политиката, партиите и политическия хайлайф и при отсъствието на ентусиазиращ обществен проект все по-голяма част от сънародниците ни построяват своя свят около най-близкия си обществен кръг – преди всичко фамилията, само че и приятелите, сътрудниците, работата, съидейниците по ползи.
Така прочувствените връзки, фамилията, приятелите във все по-голяма степен дефинират равносметката за самостоятелния витален път, а отношението към властта и политиката – за обществените хоризонти.
В отговор на въпроса „ Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате задоволен? “ българите дефинират по следния метод най-важния си обществен капитал:
фамилията, околните, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
насъбраният обществен опит и престиж – 59% се усещат потребни, тъй като хората ги търсят за съвет;
персоналните достижения – 58% са задоволени от неща, които са постигнали през миналата година.
Освен това, всеки втори твърди, че му е забавно това, което работи или учи; всеки трети – че е получил самопризнание за професионална или извънпрофесионална дейност; всеки четвърти – че има занимание, взе участие в клуб по ползи и прочие
Въпреки икономическите компликации, двама от всеки трима декларират, че се стремят към по-малко задължения, с цел да отделят повече време за себе си и за фамилиите си.
Така през последните години светът на българина от ден на ден се концентрира в един „ съкровен кръг “.
Точно това „ затваряне “ изяснява както триумфа, по този начин и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към обичайни идентичности и полезности.
Страховете да не бъде опустошен по някакъв метод светът на фамилията и децата разбуди опасенията към „ Истанбулската спогодба “ (така, както тя беше поднесена на българското общество).
Същевременно, точно отводът на хората да се ангажират с „ огромните разкази и тълкования “ обуслови неуспеха на партиите, които се пробваха употребяват тематиката.
Деполитизация и реполитизация
В оценката си за събитията с най-голямо въздействие върху 2019 година българите са надалеч по-разколебани. Като цяло вътрешно-политическите измерения се претърпяват като доста по-пряко и мощно засягащи елементарния българин, в сравнение с огромните интернационалните събития, само че без един явен фокус.
37% от допитаните посочват митингите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за идната година, а 32% отдават приоритет на локалните избори. 23% означават нарастването на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата против предприемачи и политици, 11,8% - споровете в Обединените патриоти.
Едва всеки четвърти откроява на напред във времето Brexit, 16% - eвропейските избори, 15,6% - отдръпването на Ангела Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския проток, 9% - комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Историческият опит сочи, че като предписание обществените митинги избухват там, където след стопански удобен период хората стартират да губят приходи, статус, вероятност. Именно тъй като нито една огромна обществена група не се усещаше директно застрашена от цялостното развиване на страната, дисперсните митинги от края на 2018-та не съумяха да се разраснат и масовизират.
Ако обаче съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може внезапно да увеличи чувството за амортизиране на властта и да се трансформира в богат източник на сила за реабилитация на реални цивилен митинги и евентуално нови политически избори.
По публикацията работиха: Надежда Бочева, редактор Елена Илиева
В българската политическа среда има и спомагателни фактори за напрежение – с пулсиращите по обсег и периодичност обществени митинги, неяснотите към ръководещата коалиция, с идните два типа избори и витаещата във въздуха опция за трети, отбелязва в обичайното си изследване за края на годината организация " Алфа Рисърч ".
Всички тези процеси занапред предстоят, само че методът, по който ще протекат, значително ще зависи от към този момент съзряващи и оформящи се в недрата на обществото настроения. Сблъсъкът сред упования и действителност, както и по-дълбоките трансформации в българското общество, ще определят динамичността на обществените настройки в близко бъдеще, а оттова – и политическата картина в страната.
Проучването откроява три забавни трендове, чието развиване може да повлияе значително на този политически процес.
Индивидуален оптимизъм и обществена тревога
В края на 2018 година персоналната равносметка за отминаващата година, както и упованията за идната, се резервират на рекордно високи равнища. Спрямо декември 2017 година с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100.
За последните 20 години само в далечната 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност. Отрицателните оценки нарастват с 2% по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал.
Най-голям дял от хората (46%) още веднъж заемат неутрална позиция – „ годината беше същата като предходната “, само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35 към 19 процента). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Очакванията за идващата година са по предписание постоянно по-оптимистични, в сравнение с оценките за към този момент отминалата. Независимо от това, през по-голямата част от този 20-годишен период оптимизмът е прекомерно нежен. Това, което прави усещане, е продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния поглед към близкото бъдеще.
57% от пълнолетните българи чакат 2019-та да бъде по-добра от 2018-та против едвам 12%, които плануват по-лоша година. От друга страна, впечатлява необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5 към 1) даже и да се окаже краткотраен, необикновен за България феномен.
Този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревожност за икономическото развиване на страната. В съответствие 37 към 14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната не се усъвършенства, а се утежнява. Разбира се, би трябвало да се означи, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система . Оптимизмът доминира над скептицизма, (40 към 22 процента), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
Силата на фамилията и безсилието на политиците
В обстановка на растящо съмнение към институциите, политиката, партиите и политическия хайлайф и при отсъствието на ентусиазиращ обществен проект все по-голяма част от сънародниците ни построяват своя свят около най-близкия си обществен кръг – преди всичко фамилията, само че и приятелите, сътрудниците, работата, съидейниците по ползи.
Така прочувствените връзки, фамилията, приятелите във все по-голяма степен дефинират равносметката за самостоятелния витален път, а отношението към властта и политиката – за обществените хоризонти.
В отговор на въпроса „ Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате задоволен? “ българите дефинират по следния метод най-важния си обществен капитал:
фамилията, околните, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
насъбраният обществен опит и престиж – 59% се усещат потребни, тъй като хората ги търсят за съвет;
персоналните достижения – 58% са задоволени от неща, които са постигнали през миналата година.
Освен това, всеки втори твърди, че му е забавно това, което работи или учи; всеки трети – че е получил самопризнание за професионална или извънпрофесионална дейност; всеки четвърти – че има занимание, взе участие в клуб по ползи и прочие
Въпреки икономическите компликации, двама от всеки трима декларират, че се стремят към по-малко задължения, с цел да отделят повече време за себе си и за фамилиите си.
Така през последните години светът на българина от ден на ден се концентрира в един „ съкровен кръг “.
Точно това „ затваряне “ изяснява както триумфа, по този начин и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към обичайни идентичности и полезности.
Страховете да не бъде опустошен по някакъв метод светът на фамилията и децата разбуди опасенията към „ Истанбулската спогодба “ (така, както тя беше поднесена на българското общество).
Същевременно, точно отводът на хората да се ангажират с „ огромните разкази и тълкования “ обуслови неуспеха на партиите, които се пробваха употребяват тематиката.
Деполитизация и реполитизация
В оценката си за събитията с най-голямо въздействие върху 2019 година българите са надалеч по-разколебани. Като цяло вътрешно-политическите измерения се претърпяват като доста по-пряко и мощно засягащи елементарния българин, в сравнение с огромните интернационалните събития, само че без един явен фокус.
37% от допитаните посочват митингите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за идната година, а 32% отдават приоритет на локалните избори. 23% означават нарастването на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата против предприемачи и политици, 11,8% - споровете в Обединените патриоти.
Едва всеки четвърти откроява на напред във времето Brexit, 16% - eвропейските избори, 15,6% - отдръпването на Ангела Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския проток, 9% - комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Историческият опит сочи, че като предписание обществените митинги избухват там, където след стопански удобен период хората стартират да губят приходи, статус, вероятност. Именно тъй като нито една огромна обществена група не се усещаше директно застрашена от цялостното развиване на страната, дисперсните митинги от края на 2018-та не съумяха да се разраснат и масовизират.
Ако обаче съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може внезапно да увеличи чувството за амортизиране на властта и да се трансформира в богат източник на сила за реабилитация на реални цивилен митинги и евентуално нови политически избори.
По публикацията работиха: Надежда Бочева, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ